Към семейство Кръстоцветни се отнасят голям брой зеленчукови  култури. Тук спада род Brassica  с около 50 различни вида.Най-известни са:Главесто,Пекинско,Китайско зеле и т.н.Главестото зеле се представя от немалко вариетети,а именно главесто,савойско,цветно,брюкселско,листно зеле  и алабаш.

Най-широко потребление намира главестото зеле.

 Ниската му калорична стойност го определя като предпочитана диетична храна.От високо молекулните въглехидрати важно място заемат пектиновите вещества и целулозата.Пектините имат значение за приготвянето на качествено кисело зеле а целулозата влияе благоприятно върху храносмилането.

Установен е характерният витамин “U”наричан още противоязвен,тъй като има лечебно действие при стомашни заболявания.

   Главестото зеле е двугодишно растение.През първата година образува късо стъбло,листна розетка и зелка,през втората цветоносно стъбло,цветове и семена.Зелката израства от връхната пъпка на кочана и започва да се образува в следствие забавеното отделяне на листата  от пъпката.

  По размери е малка(диаметър 10-20 см),средно голяма до голяма (диаметър над 25 см) и тегло 5-6 и повече килограма.Големината и теглото на зелката зависят не само от сорта но и от условията на отглеждане.По-малки зелки са характерни за по-ранните сортове(Дербенско,Т-16...).

   През цялата вегетация зелето изисква много вода.Почвената влажност трябва да бъде средно около 70-80 % от ППВ.Восъчният налеп е приспособление,което предпазва листата от изпаряване,само потвърждава че се нуждае от много вода.Когато зелките са вече оформени почвената влажност трябва да се  ограничи,за да се предпазят от напукване.През лятото,когато е много горещо,може да се дъждува.

    Най-добри предшевственици на главестото зеле са домати,пипер,патладжан.За късното полско производство-ранни картофи,зелен фасул,грах.

    Оборският тор подобрява значително хранителния режим на зелето.Не трябва да се тори едностранно с азотни торове,защото се влошава  качеството на зелките,съхраняват се по-трудно,в тях се натрупват повече нитрати.

Може да се отглежда в три направления:ранно,средно ранно и късно.

   Ранното може да бъде засадено през есента или рано през пролетта.Разсадът се засява в началото на септември на открита леха при есенното,а за пролетното в края на януари в  полу- топъл парник.На 1 кв.м се засяват 5-6 грама семена,а за 1 дка-40-60гр.

   Средно ранното се отглежда на открита леха и най подходящият срок за засяване е 10-20 април.Сеитбената норма е 4гр на кв.м.Срокът на засаждане на средно ранното полско производство  е от 20-30 май.Преди засаждане разсадът се сортира  и се премахва около половината от младите листа.По този начин се намалява влагоотделянето и растенията се прихващат по-лесно.

    Късното полско производство се отглежда на открита леха и най-подходящият срок за засяване е 5-15 юни.Сеитбената норма е 3-4 гр. семена на 1 кв.м.За 1 дка са необходими 60-80 гр. семена.Лехата трябва редовно да се напоява и да не се допуска появата на плевели.

    Засаждането се извършва   от средата до края на месец юли.При браздово отглеждане разстоянието между браздите е 70-80 см а между зелето 50-60 см.Грижите,които се полагат след засаждането са поливане,окопаване 3-4 пъти,подхранване,борба срещу болести и неприятели  и т.н.В края на октомври  когато зелката е стегната   вече е готова за прибиране.Добивите за късното полско производство са 4-5 т от дка.Най-широко разпространените сортове от късното зеле са Кьосе 17 и Балкан.Добри сортове са Ликоришко бяло,Пазарджишко подобрено(с виолетови листа).В практиката се внедряват и холандските хибриди:Менза F1,Ердено F1,Стилон F1и др.            

"Към природата с любов"